Панчо
Владигеров
Митове, неточности, недоказаности за живота на твореца
Едва ли е нужно да доказвам, че Панчо Владигеров се е превърнал в иконичен образ в българската музика. Като такъв, той е придобил подобаващия му се ореол от митове и спекулации кръжащи около името му до ден днешен. Повечето от тези митове се предават като устен фолклор в музикалните среди, но дори и в сериозните изследвания за големия композитор може да срещнем смесване на истини, хипотези и лични мнения без ясно разграничаване. Настоящата статия включва шест от най-често срещаните митове за Владигеров, подредени хронологично спрямо живота на композитора. Използвам думата „митове“ в най широк смисъл и в нея включвам не само измислици, но и неточности, недоказани факти, прекалени опростявания и спекулации, с които съм се сблъсквал, както в лични разговори, така и писмени материали вкл. и по Интернет. Държа да подчертая, че е възможно в някои от тези „митове“ да се съдържа голяма доза истина, и искрено се надявам някой ден да се появят нови изследвания, отговарящи на съвременната концепция за обективност и разграничаване на доказани факти от спекулации.
Мит № 1: Владигеров е близък роднина на писателя Борис Пастернак по линия на майка си, Елиза Пастернак.
Твърдението, че майката на Владигеров е роднина на Борис Пастернак далеч не е доказано и ако такова роднинство изобщо има, то трябва да е съвсем далечно. Най известният биограф на Владигеров - Евгени Павлов Клостерман споменава няколко противоречиви факта по тази тема – при срещата между Владигеров и бащата на Борис Пастернак през 1929 година се изказало „предположение, че са някакви далечни роднини [. . . ], но не могли със сигурност да установят роднинска връзка.[ . . .] Независимо от това Владигеров твърдеше, че Борис Пастернак му е втори братовчед.“1 Евгени Павлов също споменава, че Владигеров е потвърждавал или отричал роднинството си с Борис Пастернак в зависимост от политическата ситуация.2 Цигуларят Цветозар Вутев, бивш ученик на Проф. Боян Лечев (1926-2004) си спомня, че последният разказвал за среща между Владигеров и Борис Пастернак в Москва, (на която присъствал и самият проф. Лечев) и Владигеров наричал писателя "дядя" (Рус. "чичо"). Дори това да е вярно, остава неясно какво е влагал Владигеров в това обръщание. Също така, в музикалните среди се носеше и слух, че роднините на Владигеров са се опитвали да убедят Пастернак да ги упълномощи да получат от негово име парите от Нобеловата му награда (Наградата е присъдена на Пастернак през 1958, но той отказва да я получи под натиск на Съветските власти 4). Достоверността на този слух, обаче, ми се струва крайно съмнителна.
В заключение: Ситуацията с възможното роднинство е все още неясна и искрено се надявам някой изследовател да отдели време в разгадаването на тази мистерия.
Мит № 2: Владигеров и брат му са незаконни деца на Цар Фердинанд.
Този мит, макар и позабравен в наши дни е бил доста популярен в музикалните среди дълги години (Една от моите преподавателки по пиано, например, твърдо вярваше в него). Излишно е да казвам, че доказателствата за такова твърдение са несъществуващи. Този мит е достигнал и до самия Владигеров, който, според Е. Павлов го определил като „долни музикантски измишльотини“5
Мит № 3: „[Владигеров като] десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 заминава с майка си и брат си за Берлин.”
Горният текст е цитат от интернетната страница на Съюза на Българските Композитори.6 В случая се касае не за мит, а за неточност в хронологията. Бащата на Владигеров умира през 1908. Владигеров започва да учи при Добри Христов след преместването си в София през 1910. Владигерови заминават за Берлин през 1912.
Мит № 4: Владигеров е имал изцяло българско, а не еврейско самосъзнание.
Доколкото ми е известно, не съществува сериозен текст за Владигеров, в който да се споменава за възможността Владигеров да е имал едновременно българско и еврейско самосъзнание. В най-добрия случай се споменава, че Владигеров е нямал „причини да се срамува от народността на майка си“, но че „неговото съзнание е дълбоко българско и родолюбиво.“7 Доколкото мога да уловя подтекста на коментари подобни на този (обикновено свързани с антиеврейските закони и настроения през 1940-1944), не мога да избегна заключението, че изследователите на Владигеров се възмущават не толкова от ксенофобията, а от факта, ЧЕ ВЛАДИГЕРОВ Е СТАНАЛ НЕИН ОБЕКТ БЕЗ ДА Е ЕВРЕИН.
И все пак, имаме ли доказателства, че Панчо Владигеров е имал еврейско самосъзнание а не само българско? Да, имаме. Вероятно най- убедителният документ за това се съдържа в книгата „Dear Dorothy”, с писма на известния Еврейско-Руско-Американски диригент композитор и музиковед Николай Слонимски (1894 – 1995). Няколко от изключително интересните му лични писма са написани в София през 1963, почти непосредствено след срещата му с Владигеров. Те съдържат едни от най-колоритните, макар и леко иронични впечатления от композитора:
„Най-известният български композитор Панчо Владигеров още си спомня за срещата ни през 1921 година. Той е едър, сивокос, и е имал своя дял от слава – Рихард Щраус му е бил приятел и Давид Ойстрах свири неговите сантиментални [schmalzy] цигулкови пиеси. Той много се гордее с полу-еврейския си произход по майчина линия и изпозва изрази като Goyische Kopf (идиш - Глупак ) за други композитори и диригенти.“8
Нямаме причини да се съмняваме в българския патриотизъм и самосъзнание на Владигеров, изразявани многократно чрез творчеството му, но това съвсем не означава, че те не са могли да съществува в хармония с еврейското му самосъзнание, както е в случая с много други български творци от еврейски или смесен произход като Валери Петров, Дора Габе, Исак Паси, Милчо Левиев, а дори, в известна степен, и Алексис Вайсенберг.
Мит № 5: Главнита причина Владигеров да се върне в България е настъплението на Националсоциализма в Германия. Артистичният кръг около Владигеров се разрушава и неговият главен „работодател“ Макс Райнхард емигрира в САЩ. Владигеров не го последва поради българския си патриотизмъм.
Изразени така, тези факти са едно огромно опростяване на сложната и противоречива картина, довела до решението на Владигеров да се завърне в България.
Преди всичко, нека не забряваме, че Владигеров се връща в България през късния септември или ранния октомври 1932, т.е. няколко месеца преди Хитлер да поеме властта в Германия. Би било много странно Владигеров да е показал по-голяма политическа проницателност от Томас Ман, Алберт Айнщайн, Ото Клемперер, Курт Вайл, Арнолд Шьонберг и десетки други немски интелектуалци и хора на изкуството от еврейски произход, които напускат Германия едва през пролетта и лятото 1933, а някои от тях дори и през следващите няколко години.9
Относно Макс Райнхард, собственикът и режисьор на Deutsches Theater нещата също не са така прости. Много изследователи на Владигеров изглежда са пропуснали факта, че Райнхард, един рядък случай на артистичен гений с огромни финансови възможности основно живее в Австрия от 1920 и пътуванията му до Берлин като режисьор са спорадични.10 Той действително се отказва от поста си в Deutsches Theater през 193211 и скоро след това „подарява театъра си на немския народ“, несъмнено усещайки, че собствеността му така или ще бъде национализирана12. Райнхард обаче продължава да живее и работи в Австрия и емигрира в САЩ едва през есента на 1937 (т.е. ЦЕЛИ ПЕТ ГОДИНИ след връщането на Владигеров в България!) Дали Райнхард е предложил работа на Владигеров във Виена или Залцбург остава неясно.
По повод на носталгията към Родината, ситуацията също е нееднозначна. Безспорно е, че Владигеров е привързан към България. Това се изразява не само чрез творбите му, но и в показателния факт, че се връща в страната почти ежегодно по време на своя немски период. От друга страна, очевидно е, че любовта му далеч не е сляпа и безрезервна: „Нищо не ,мога да допринеса за България. В странство съм по-полезен за България.[ . . .] Макар и да съм голям патриот, като идвам тук, разочаровам се. Срещам студенина , недоброжелателство“ - казва той в интервю с в-к „Литеретурен глас“ през 1929. А в писмото си до Андрей Стоянов, вече проучвайки възможността да се завърне пише следното: „Обръщам се към Вас, защото много Ви ценя и считам за един от малкото издигнати хора в България, които не са засегнати от интригантството и завистта, тъй разпространена в нашата страна.[ . . .] Какво бихте казали за моето идване в България, разбира се само в случай, че ще получа една добра служба. Ще Ви бъда много благодарен, ако ми отговорите по тоя въпрос и ако смятате , че трябва да направя постъпки, то моля пишете ми пред кого и после какви служби са вакантни.“13
Нека не забряваме два важни факта за живота на Владигеров: Първо, независимо от успеха си в Германия и Австрия, той никога не е имал постоянна и стабилна работа. Второ, в предхождащата 1931 година, той е сключил брак с Катя Жекова, дъщеря на първата му учителка по пиано от Шумен. Съвсем очевидно е, че това писмо много повече изразява страха и притеснението на един наскоро създал семейство млад музикант и неговото напълно разбираемо желание за стабилни доходи, отколкото на човек, изпаднал в силна носталгия по родината си или пък страхуващ се от политическо преследване.
Мит № 6 От гледна точка на германската нацистката идеология Владигеров е евреин и неговата музика се забранява в Германия между 1933 и 1945, особено след включването му в „Речника на евреите в музиката“ (1941)
Евреин ли е Владигеров според законите на нацистка Германия? Шокиращият отговор е: ДА – между 11. 04. 1933 и 14. 11. 1935 и НЕ – след това. Ето и причините:
На 11. 04. 1933 в Германия се публикува т. нар. Първи допълнителен декрет към Закона за възстановяване на професионалните обществени постове (Gesetz zur Wiederherstellung des Berufsbeamtentums). Той дефинира като евреин, лице, което което има поне един еврейски родител или прародител (т.е. баба или дядо). Владигеров е, разбира се, евреин според тази дефиниция.14
По късно, по време на създаването на т. нар. Нюренбергски закони през 1935 г. нещата се променят. В ръководството на Национал-социалистическата партия се обособяват две фракции – радикална и умерена. Хитлер, след известно изчакване, застава зад страната на умерената фракция и в края на краищата дефиницията придобива следния вид:
Джон Толанд, авторът на една от най-интересните биографии на Хитлер16 изказва по този повод хипотезата, че с тази с необичайна дефиниция се постигат две прикрити цели:
Чрез Нюренбергските закони се създава и категорията мишлинг за лица със смесен произход. В повечето случа “мишлинг първа степен“ е лице с двама еврейски прародители (баби и/или дядовци), а „мишлинг втора степен“ - лице само с един такъв. Владигеров е включен в първата категория.
Ограничават ли се изпълненията на музиката на Владигеров в Германия по време на Хитлер? Отговорът е НЕ. Владигеров не преустановява контактите и изпълненията си там след 1932. „Българска сюита“ и „Рапсодия Вардар“ се изпълняват в Дрезден през 1937 година, а през 1938 Владигеров участва лично и във фестивала в Щутгарт.18
Както се знае, през 1941 година, името на Владигеров се появява в нацисткия Lexikon der Juden in der Musik, енциклопедия на композитори от еврейски произход, чиято музика „не се препоръчва за изпълнение в границите на Третия райх“. Когато обаче Българския музикален съюз прави допитване до германското Министерство на пропагандата, получава отговор, че музиката на Владигеров НЕ Е забранена за изпълнение в Германия!19 Как да се обясни това странно противоречие? Много просто: Владигеров е включен в книгата като Мишлинг, а не като евреин, следователно неговите права в това отношение не са ограничени. По-труден е въпросът, защо тогава изобщо е включен в тази книга? Според мене главната причина е хора като Владигеров да се държат под око. Разсъждавайки чисто хипотетично, ако Владигеров се беше развел с Катя Жекова и се беше оженил за еврейка, то неговият статут от гледна точка на закона би се променил незабавно. Също така, в историята на хитлеристка Германия има многобройни случаи, когато правителството дава възможност на нацистки фанатици да бъдат „по-католици от папата“ и на своя глава да извършат дейности надминаващи расовата политика на правителството.20 В конкретния случай, издаването на книгата действително поражда известни антиеврейски прояви насочени срещу Владигеров в България, независимо, че композиторът не е евреин нито според Нюренбергските закони, нито според българския Закон за Защита на Нацията.21
В заключение:
Митологията около Владигеров е подобна на митологиите, обкръжаващи която и да е силно надарена личност и те до известна степен са показател за огромния интерес, които такива личности пораждат в обществото. Много често обаче митовете говорят повече за времето и несъзнателните желания на това обществото, отколкото за творческата личност. Ние, хората често се блъскаме между многобройни и противоречиви импулси. Такива са например желанието да възвеличим, желанието да принизим, желанието да предизвикаме интерес, желанието да интерпретираме факти в наша полза потвърждаващи предварително определена позиция и пр.
Моето скромно желание тук беше просто да обърна внимание върху някои случаи на смесване на МНЕНИЯ и ДОКАЗАТЕЛСТВА, нещо, което е нормално в нашите всекидневни коминикации, но е добре понякога да се поставя на изпитание когато сме си поставили за цел да сме близо до обективната и безспорна истина.
Димитър Терзиев, Камлупс, Британска Колумбия 2014
Димитър Терзиев е български пианист живеещ в Канада от 1995. През 2000 издава диска Colours of Bulgaria: Piano Pieces by Pantcho Vladigerov, откъси от който са изпълнявани няколкократно по националното радио на Канада.
© Димитър Терзиев. Всички права свързани с тази статия запазени
_________________________________________________________________________________________________________________________
1 Евгени Павлов Клостерман: Анекдотична Владигеровиада, София 2003, стр 57
2 Пак там, стр. 58
3 Пак там, стр. 58
4 Вж например www.poemhunter.com/boris-pasternak/biography/
5 Евгени Павлов Клостерман: Анекдотична Владигеровиада, стр 113
6 http://ubc-bg.com/bg/composer/246
7 Евгени Павлов Клостерман: Панчо Владигеров изд, Музика, 2000, стр.154
8 Nicolas Slonimski: Dear Dorothy: Letters from Nicolas Slonimsky to Dorothy Adlow. University of Rochester Press 2012, страница 291. Писмото може да се види и при търсене в Google Books.
9 Вж. списък на известните евреи в Германия http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_German_Jews и кога те напускат страната
10 Информация от Британската енциклопедия, www.britannica.com/EBchecked/topic/496645/Max-Reinhardt
11Lebendiges Museum Online, www.dhm.de/lemo/biografie/max-reinhardt
12www.britannica.com/EBchecked/topic/496645/Max-Reinhardt
13Цитат използван от: Евгени Павлов Клостерман: Панчо Владигеров, стр.110
14 Вж.секцията Nationalsozialismus на Немския документален архив http://www.documentarchiv.de/
15Оригиналният текст на документа може да се види на http://www.verfassungen.de/de/de33-45/reichsbuerger35-v1.htm английски превод на www.owlnet.rice.edu/~rar4619/reich.html
16 John Toland, Adolf Hitler, Doubleday&Company, Garden City NY, 1976, стр. 593. Толанд обаче греши, пишейки, че законът, създал категорията Мишлинг е излязъл през 1938.
17 Бащата на Хитлер Алоиз е роден извънбрачно и макар и малък, съществува шансът неговият баща да е бил евреин. Слухове в тази посока са циркулирали още по времето на Хитлер и са се запазили до наши дни. Толанд също изказва хипотезата, че нежеланието на Хитлер да има деца може да се обясни с неговия страх да не „пренесе замърсена кръв“ в арийската раса.
18 Е. Павлов: Панчо Владигеров, стр. 140
19Е. Пак там, стр 153
20 В предвоенното време, вероятно най-известният случай е т.нар. Кристална нощ през 1938 когато правителството привидно се дистанцира, но на практика окуражава най-масивния погром на евреите в този период.
21 За антиеврейски прояви срещу Владигеров виж. Е. Павлов стр.153-154.
Митове, неточности, недоказаности за живота на твореца
Едва ли е нужно да доказвам, че Панчо Владигеров се е превърнал в иконичен образ в българската музика. Като такъв, той е придобил подобаващия му се ореол от митове и спекулации кръжащи около името му до ден днешен. Повечето от тези митове се предават като устен фолклор в музикалните среди, но дори и в сериозните изследвания за големия композитор може да срещнем смесване на истини, хипотези и лични мнения без ясно разграничаване. Настоящата статия включва шест от най-често срещаните митове за Владигеров, подредени хронологично спрямо живота на композитора. Използвам думата „митове“ в най широк смисъл и в нея включвам не само измислици, но и неточности, недоказани факти, прекалени опростявания и спекулации, с които съм се сблъсквал, както в лични разговори, така и писмени материали вкл. и по Интернет. Държа да подчертая, че е възможно в някои от тези „митове“ да се съдържа голяма доза истина, и искрено се надявам някой ден да се появят нови изследвания, отговарящи на съвременната концепция за обективност и разграничаване на доказани факти от спекулации.
Мит № 1: Владигеров е близък роднина на писателя Борис Пастернак по линия на майка си, Елиза Пастернак.
Твърдението, че майката на Владигеров е роднина на Борис Пастернак далеч не е доказано и ако такова роднинство изобщо има, то трябва да е съвсем далечно. Най известният биограф на Владигеров - Евгени Павлов Клостерман споменава няколко противоречиви факта по тази тема – при срещата между Владигеров и бащата на Борис Пастернак през 1929 година се изказало „предположение, че са някакви далечни роднини [. . . ], но не могли със сигурност да установят роднинска връзка.[ . . .] Независимо от това Владигеров твърдеше, че Борис Пастернак му е втори братовчед.“1 Евгени Павлов също споменава, че Владигеров е потвърждавал или отричал роднинството си с Борис Пастернак в зависимост от политическата ситуация.2 Цигуларят Цветозар Вутев, бивш ученик на Проф. Боян Лечев (1926-2004) си спомня, че последният разказвал за среща между Владигеров и Борис Пастернак в Москва, (на която присъствал и самият проф. Лечев) и Владигеров наричал писателя "дядя" (Рус. "чичо"). Дори това да е вярно, остава неясно какво е влагал Владигеров в това обръщание. Също така, в музикалните среди се носеше и слух, че роднините на Владигеров са се опитвали да убедят Пастернак да ги упълномощи да получат от негово име парите от Нобеловата му награда (Наградата е присъдена на Пастернак през 1958, но той отказва да я получи под натиск на Съветските власти 4). Достоверността на този слух, обаче, ми се струва крайно съмнителна.
В заключение: Ситуацията с възможното роднинство е все още неясна и искрено се надявам някой изследовател да отдели време в разгадаването на тази мистерия.
Мит № 2: Владигеров и брат му са незаконни деца на Цар Фердинанд.
Този мит, макар и позабравен в наши дни е бил доста популярен в музикалните среди дълги години (Една от моите преподавателки по пиано, например, твърдо вярваше в него). Излишно е да казвам, че доказателствата за такова твърдение са несъществуващи. Този мит е достигнал и до самия Владигеров, който, според Е. Павлов го определил като „долни музикантски измишльотини“5
Мит № 3: „[Владигеров като] десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 заминава с майка си и брат си за Берлин.”
Горният текст е цитат от интернетната страница на Съюза на Българските Композитори.6 В случая се касае не за мит, а за неточност в хронологията. Бащата на Владигеров умира през 1908. Владигеров започва да учи при Добри Христов след преместването си в София през 1910. Владигерови заминават за Берлин през 1912.
Мит № 4: Владигеров е имал изцяло българско, а не еврейско самосъзнание.
Доколкото ми е известно, не съществува сериозен текст за Владигеров, в който да се споменава за възможността Владигеров да е имал едновременно българско и еврейско самосъзнание. В най-добрия случай се споменава, че Владигеров е нямал „причини да се срамува от народността на майка си“, но че „неговото съзнание е дълбоко българско и родолюбиво.“7 Доколкото мога да уловя подтекста на коментари подобни на този (обикновено свързани с антиеврейските закони и настроения през 1940-1944), не мога да избегна заключението, че изследователите на Владигеров се възмущават не толкова от ксенофобията, а от факта, ЧЕ ВЛАДИГЕРОВ Е СТАНАЛ НЕИН ОБЕКТ БЕЗ ДА Е ЕВРЕИН.
И все пак, имаме ли доказателства, че Панчо Владигеров е имал еврейско самосъзнание а не само българско? Да, имаме. Вероятно най- убедителният документ за това се съдържа в книгата „Dear Dorothy”, с писма на известния Еврейско-Руско-Американски диригент композитор и музиковед Николай Слонимски (1894 – 1995). Няколко от изключително интересните му лични писма са написани в София през 1963, почти непосредствено след срещата му с Владигеров. Те съдържат едни от най-колоритните, макар и леко иронични впечатления от композитора:
„Най-известният български композитор Панчо Владигеров още си спомня за срещата ни през 1921 година. Той е едър, сивокос, и е имал своя дял от слава – Рихард Щраус му е бил приятел и Давид Ойстрах свири неговите сантиментални [schmalzy] цигулкови пиеси. Той много се гордее с полу-еврейския си произход по майчина линия и изпозва изрази като Goyische Kopf (идиш - Глупак ) за други композитори и диригенти.“8
Нямаме причини да се съмняваме в българския патриотизъм и самосъзнание на Владигеров, изразявани многократно чрез творчеството му, но това съвсем не означава, че те не са могли да съществува в хармония с еврейското му самосъзнание, както е в случая с много други български творци от еврейски или смесен произход като Валери Петров, Дора Габе, Исак Паси, Милчо Левиев, а дори, в известна степен, и Алексис Вайсенберг.
Мит № 5: Главнита причина Владигеров да се върне в България е настъплението на Националсоциализма в Германия. Артистичният кръг около Владигеров се разрушава и неговият главен „работодател“ Макс Райнхард емигрира в САЩ. Владигеров не го последва поради българския си патриотизмъм.
Изразени така, тези факти са едно огромно опростяване на сложната и противоречива картина, довела до решението на Владигеров да се завърне в България.
Преди всичко, нека не забряваме, че Владигеров се връща в България през късния септември или ранния октомври 1932, т.е. няколко месеца преди Хитлер да поеме властта в Германия. Би било много странно Владигеров да е показал по-голяма политическа проницателност от Томас Ман, Алберт Айнщайн, Ото Клемперер, Курт Вайл, Арнолд Шьонберг и десетки други немски интелектуалци и хора на изкуството от еврейски произход, които напускат Германия едва през пролетта и лятото 1933, а някои от тях дори и през следващите няколко години.9
Относно Макс Райнхард, собственикът и режисьор на Deutsches Theater нещата също не са така прости. Много изследователи на Владигеров изглежда са пропуснали факта, че Райнхард, един рядък случай на артистичен гений с огромни финансови възможности основно живее в Австрия от 1920 и пътуванията му до Берлин като режисьор са спорадични.10 Той действително се отказва от поста си в Deutsches Theater през 193211 и скоро след това „подарява театъра си на немския народ“, несъмнено усещайки, че собствеността му така или ще бъде национализирана12. Райнхард обаче продължава да живее и работи в Австрия и емигрира в САЩ едва през есента на 1937 (т.е. ЦЕЛИ ПЕТ ГОДИНИ след връщането на Владигеров в България!) Дали Райнхард е предложил работа на Владигеров във Виена или Залцбург остава неясно.
По повод на носталгията към Родината, ситуацията също е нееднозначна. Безспорно е, че Владигеров е привързан към България. Това се изразява не само чрез творбите му, но и в показателния факт, че се връща в страната почти ежегодно по време на своя немски период. От друга страна, очевидно е, че любовта му далеч не е сляпа и безрезервна: „Нищо не ,мога да допринеса за България. В странство съм по-полезен за България.[ . . .] Макар и да съм голям патриот, като идвам тук, разочаровам се. Срещам студенина , недоброжелателство“ - казва той в интервю с в-к „Литеретурен глас“ през 1929. А в писмото си до Андрей Стоянов, вече проучвайки възможността да се завърне пише следното: „Обръщам се към Вас, защото много Ви ценя и считам за един от малкото издигнати хора в България, които не са засегнати от интригантството и завистта, тъй разпространена в нашата страна.[ . . .] Какво бихте казали за моето идване в България, разбира се само в случай, че ще получа една добра служба. Ще Ви бъда много благодарен, ако ми отговорите по тоя въпрос и ако смятате , че трябва да направя постъпки, то моля пишете ми пред кого и после какви служби са вакантни.“13
Нека не забряваме два важни факта за живота на Владигеров: Първо, независимо от успеха си в Германия и Австрия, той никога не е имал постоянна и стабилна работа. Второ, в предхождащата 1931 година, той е сключил брак с Катя Жекова, дъщеря на първата му учителка по пиано от Шумен. Съвсем очевидно е, че това писмо много повече изразява страха и притеснението на един наскоро създал семейство млад музикант и неговото напълно разбираемо желание за стабилни доходи, отколкото на човек, изпаднал в силна носталгия по родината си или пък страхуващ се от политическо преследване.
Мит № 6 От гледна точка на германската нацистката идеология Владигеров е евреин и неговата музика се забранява в Германия между 1933 и 1945, особено след включването му в „Речника на евреите в музиката“ (1941)
Евреин ли е Владигеров според законите на нацистка Германия? Шокиращият отговор е: ДА – между 11. 04. 1933 и 14. 11. 1935 и НЕ – след това. Ето и причините:
На 11. 04. 1933 в Германия се публикува т. нар. Първи допълнителен декрет към Закона за възстановяване на професионалните обществени постове (Gesetz zur Wiederherstellung des Berufsbeamtentums). Той дефинира като евреин, лице, което което има поне един еврейски родител или прародител (т.е. баба или дядо). Владигеров е, разбира се, евреин според тази дефиниция.14
По късно, по време на създаването на т. нар. Нюренбергски закони през 1935 г. нещата се променят. В ръководството на Национал-социалистическата партия се обособяват две фракции – радикална и умерена. Хитлер, след известно изчакване, застава зад страната на умерената фракция и в края на краищата дефиницията придобива следния вид:
-
За евреин се счита лице чиито три от
четирите му баби и дядовци са евреи.
-
За евреин се счита също и лице чиито
две от четирите му баби и дядовци са
евреи само ако а) самото лице принадлежи
към еврейската религия или б) лицето е
женено/омъжено за евреин/еврейка.15
Джон Толанд, авторът на една от най-интересните биографии на Хитлер16 изказва по този повод хипотезата, че с тази с необичайна дефиниция се постигат две прикрити цели:
-
Да се изключи Исус Христос от числото
на евреите (тъй като бидейки син Божий
той има само родителите на Дева Мария
за баба и дядо и нито е проповядвал
юдаизма, нито се е женил за еврейка) и
- Да
се изключи възможността Хитлер да се
окаже със статут на евреин, ако се
докаже, че един от неговите дядовци е
евреин.17
Чрез Нюренбергските закони се създава и категорията мишлинг за лица със смесен произход. В повечето случа “мишлинг първа степен“ е лице с двама еврейски прародители (баби и/или дядовци), а „мишлинг втора степен“ - лице само с един такъв. Владигеров е включен в първата категория.
Ограничават ли се изпълненията на музиката на Владигеров в Германия по време на Хитлер? Отговорът е НЕ. Владигеров не преустановява контактите и изпълненията си там след 1932. „Българска сюита“ и „Рапсодия Вардар“ се изпълняват в Дрезден през 1937 година, а през 1938 Владигеров участва лично и във фестивала в Щутгарт.18
Както се знае, през 1941 година, името на Владигеров се появява в нацисткия Lexikon der Juden in der Musik, енциклопедия на композитори от еврейски произход, чиято музика „не се препоръчва за изпълнение в границите на Третия райх“. Когато обаче Българския музикален съюз прави допитване до германското Министерство на пропагандата, получава отговор, че музиката на Владигеров НЕ Е забранена за изпълнение в Германия!19 Как да се обясни това странно противоречие? Много просто: Владигеров е включен в книгата като Мишлинг, а не като евреин, следователно неговите права в това отношение не са ограничени. По-труден е въпросът, защо тогава изобщо е включен в тази книга? Според мене главната причина е хора като Владигеров да се държат под око. Разсъждавайки чисто хипотетично, ако Владигеров се беше развел с Катя Жекова и се беше оженил за еврейка, то неговият статут от гледна точка на закона би се променил незабавно. Също така, в историята на хитлеристка Германия има многобройни случаи, когато правителството дава възможност на нацистки фанатици да бъдат „по-католици от папата“ и на своя глава да извършат дейности надминаващи расовата политика на правителството.20 В конкретния случай, издаването на книгата действително поражда известни антиеврейски прояви насочени срещу Владигеров в България, независимо, че композиторът не е евреин нито според Нюренбергските закони, нито според българския Закон за Защита на Нацията.21
В заключение:
Митологията около Владигеров е подобна на митологиите, обкръжаващи която и да е силно надарена личност и те до известна степен са показател за огромния интерес, които такива личности пораждат в обществото. Много често обаче митовете говорят повече за времето и несъзнателните желания на това обществото, отколкото за творческата личност. Ние, хората често се блъскаме между многобройни и противоречиви импулси. Такива са например желанието да възвеличим, желанието да принизим, желанието да предизвикаме интерес, желанието да интерпретираме факти в наша полза потвърждаващи предварително определена позиция и пр.
Моето скромно желание тук беше просто да обърна внимание върху някои случаи на смесване на МНЕНИЯ и ДОКАЗАТЕЛСТВА, нещо, което е нормално в нашите всекидневни коминикации, но е добре понякога да се поставя на изпитание когато сме си поставили за цел да сме близо до обективната и безспорна истина.
Димитър Терзиев, Камлупс, Британска Колумбия 2014
Димитър Терзиев е български пианист живеещ в Канада от 1995. През 2000 издава диска Colours of Bulgaria: Piano Pieces by Pantcho Vladigerov, откъси от който са изпълнявани няколкократно по националното радио на Канада.
© Димитър Терзиев. Всички права свързани с тази статия запазени
_________________________________________________________________________________________________________________________
1 Евгени Павлов Клостерман: Анекдотична Владигеровиада, София 2003, стр 57
2 Пак там, стр. 58
3 Пак там, стр. 58
4 Вж например www.poemhunter.com/boris-pasternak/biography/
5 Евгени Павлов Клостерман: Анекдотична Владигеровиада, стр 113
6 http://ubc-bg.com/bg/composer/246
7 Евгени Павлов Клостерман: Панчо Владигеров изд, Музика, 2000, стр.154
8 Nicolas Slonimski: Dear Dorothy: Letters from Nicolas Slonimsky to Dorothy Adlow. University of Rochester Press 2012, страница 291. Писмото може да се види и при търсене в Google Books.
9 Вж. списък на известните евреи в Германия http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_German_Jews и кога те напускат страната
10 Информация от Британската енциклопедия, www.britannica.com/EBchecked/topic/496645/Max-Reinhardt
11Lebendiges Museum Online, www.dhm.de/lemo/biografie/max-reinhardt
12www.britannica.com/EBchecked/topic/496645/Max-Reinhardt
13Цитат използван от: Евгени Павлов Клостерман: Панчо Владигеров, стр.110
14 Вж.секцията Nationalsozialismus на Немския документален архив http://www.documentarchiv.de/
15Оригиналният текст на документа може да се види на http://www.verfassungen.de/de/de33-45/reichsbuerger35-v1.htm английски превод на www.owlnet.rice.edu/~rar4619/reich.html
16 John Toland, Adolf Hitler, Doubleday&Company, Garden City NY, 1976, стр. 593. Толанд обаче греши, пишейки, че законът, създал категорията Мишлинг е излязъл през 1938.
17 Бащата на Хитлер Алоиз е роден извънбрачно и макар и малък, съществува шансът неговият баща да е бил евреин. Слухове в тази посока са циркулирали още по времето на Хитлер и са се запазили до наши дни. Толанд също изказва хипотезата, че нежеланието на Хитлер да има деца може да се обясни с неговия страх да не „пренесе замърсена кръв“ в арийската раса.
18 Е. Павлов: Панчо Владигеров, стр. 140
19Е. Пак там, стр 153
20 В предвоенното време, вероятно най-известният случай е т.нар. Кристална нощ през 1938 когато правителството привидно се дистанцира, но на практика окуражава най-масивния погром на евреите в този период.
21 За антиеврейски прояви срещу Владигеров виж. Е. Павлов стр.153-154.